> КАРТА НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ - ново издание
КАРТА НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ на 5 ЕЗИКА - ново издание
ПРЕДЛАГА СЕ В СГЪНАТ ВАРИАНТ И КАТО ПОСТЕР - СЪС И БЕЗ ОКАЧВАНЕ
Република България се намира в югоизточната част на Европа. Разположена и в източната половина на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния, на запад със Сърбия и Черна гора, на югозапад с Македония, на изток с Черно море.
Територията й е: 111 000 кв.км.
Низините заемат 31 %, равнините и хълмистите терени 41 %, планините 28 % о територията на страната.
Климатът е умерено континентален с четири годишни сезона и средно годишна температура 10,5 С, през януари средната температура е 0 С, а през лятото 30 С.
Най-старото европейско лозарство се е зародило на Балканския полуостров ( IV – IIIв.пр.н.е). Оттогава в продължение на векове гроздето и виното са били непрекъснато спътници на хората, обитавали тези земи, а лозарството се превръща в техен поминък. За лозарските традиции на траките свидетелстват многобройни паметници от различни краища на България - Казанлъшката гробница, Панагюрското златно съкровище, монети и барелефи с изображения на грозде и лика на бог Дионисий, съдове за пиене на вино – ритони и кратери, изработени от злато и сребро.
По време на римското владичество на Балканския полуостров, местното население възприема празненствата, посветени на бога на виното Бакхус. Вероятно от това време е останала традицията за честването Деня на лозаря – 14 февруари. По-късно, с възприемането на християнството, патронът на лозарите Трифон Зарезан е провъзгласен за светия. След създаването на Българската държава (681 г.) лозарството, а заедно с него и консумацията на вино се разпространяват до такава степен, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняване на лозята. Въпреки това лозарството продължило да се развива.
За качеството на българското вино свидетелстват различни летописи, апокрифи и известия на чужденци, минали през нашите земи. Рицарите от IV- я Кръстоносен поход (1204 – 1205) били очаровани от Станимашкото вино (Станимахос–днешния Асеновград), произведено от стария сорт грозде- мавруд.
След падането на България под Османско иго (1396 г.) лозарството продължава да съществува. Турците били любители на хубавите десертни грозда и на тях се дължи пренасянето на множество десертни сортове лози, които носят турски имена: Афузали, Казънпармак, Антишага, Алзейнел, и др.
След Освобождението (1878 г.) площта на лозята бързо нараства и през 1897 г. е към 110 500 хектара. Тогава старото лозарство достига своя разцвет. Започва изграждането на изби и производството на вина по класическата френска технология. Създадени са и първите кооперации. В края на XIXвек в България е пренесен най-опасния вредител на лозата – филоксерата, която унищожава голяма част от лозовите насаждения. По покана на българското правителство, френският учен по лозарство проф. Виала, дава първите указания за решаване на проблема чрез засаждане на присадени лози. Възобновяването на лозята започва с усилени темпове и след Втората световна война площта на лозята достига до 150 000 хектара.
През 50-те години на XXвек се извършва колективицазия на лозята и се установява държавен монопол върху производството и износа на вина чрез организациите “Винпром” и “Винимпекс”. Интензивното развитие на лозарството и винарството през 60-те и и 70-те години води до увеличаване на площта на лозята над 200 000 хектара, както и увеличаване на средния добив и нарастване износа на вино за страните от Източна и Западна Европа.
Тежък период настъпва през 1984 г., когато в СССР М. Горбачов решава да ограничи консумацията на алкохол. Това се отразява и на България, където от 300 млн. бутилки износът намалява на 180 млн., а следващата година на 100 млн. Предприема се кампания по изкореняване на лозя. След смяната на режима през 1989 г., лозаро – винарската индустрия се либерализира и се осъществява приватизация на винарските предприятия и изби. Това довежда до нови инвестиции и подобряване на технологията на винопроизводството, чиито капацитетни възможности достигат 5 млн. хектолитра годишно. Над 70 % от годишното производство е предназначено за износ в повече от 30 страни.
Характерно за българското вино е доброто съотношение цена – качество. Основна част от лозовите насаждения, около 80% са заети с винени сортове. Тенденцията се състои в увеличаване дела на вина от високо качество, произвеждани от местни и чужди сортове грозде.
В зависимост от почвено-климатичните условия, сортовата структура, изискванията за отглеждане на отделните сортове и направленията за тяхната преработка, България е разделена на 5 лозаро-винарски района:
I. Северен район – “Дунавска равнина”. Включва 49 микрорайона и
масива. Произвеждат се изключително червени вина от сортовете грозде: гъмза, каберне совиньон, мерло, памид. От белите – мискет, шардоне, совиньон блан, алиготе, ризлинг.
II. Източен район – “Черноморски район”. Включва общо 32 микрораона и масива по черноморското крайбрежие и Лудогорието. Тук се произвеждат най-добрите бели вина от сортовете шардоне, ризлинг, димят, юни блан, мускат отонел, траминер, алиготе.
III. Подбалкански район - “Розова долина” – разположен между Тракийската равнина и Стара планина, включващ 13 микрорайона и масива. Характерни сортове: мискет, ризлинг, ркацители и каберне совиньон.
IV. Южен район – “Тракийската низина”.Включва общо 39 микрорайона в които са съсредоточени са около 60% от всички червени сортове грозде в страната: мерло, каберне совиньон, мавруд, памид, пино ноар.
V. Югозападен район –“Долината на река Струма” включва общо 10 микрорайона. Характеризира се с изключително мек климат. Преобладаващи сортове грозде – широка мелнишка лоза, каберне совиньон и мерло..
Типично български сортове бяло грозде:
- Димят;
- Червен мискет;
- Врачански мискет;
- Варненски мискет (димят + ризлинг);
- Сингурларски мискет (червен мискет + совиньон блан);
- Бисер (димят + совиньон блан);
- Гергана (димят + мускат отонел);
- Орфей (червен мискет + пино ноар);
Чуждестранни сортове бяло грозде:
- Совиньон блан
- Ракацители;
- Мускат отонел;
- Алиготе;
- Траминер;
- Ризлинг;
- Силванер;
- Фетяска алба.
Типично български сортове червено грозде:
- Памид;
- Гъмза;
- Широка мелнишка лоза;
- Шефка;
- Рубин (небиоло + шира);
- Букет (мавруд + пино ноар);
- Тракийска слава (мавруд + памид);
- Евмолпия (мавруд + мерло).
Чуждестранни сортове червено грозде:
- Саперави;
- Зарчин.
Какво значат обозначенията върху етикета на виното в България?
РезерваReserve – показва че виното е отлежало поне една година в бъчва, преди да бъде пуснато на пазара.
Специална резерва Special Reserve – виното е отлежало около две и повече години в бъчва.
Премиум Premium – означава, че виното е произведено от един сорт грозде, отличава се с най-високо качество от цялата реколта и количеството му не е повече от 1/10 от цялата реколта.
Премиум резерваPremiumReserve – означава запазено количество вино, избрано от най-добрата партида на реколтата, произведено от един сорт грозде. Може да се реализира на пазара, след като се изчерпи партидата”премиум” от същата реколта.
Специална селекцияSpecialSelection – означава, че виното е отлежало обикновено около три и повече години.
КолекционноCollection – определено количество от партидата “специална резерва”, но не повече от ½ от нея.
БарикBaric–означава, че виното е ферментирало в дъбово буре с обем до 500 л.
Премиум оукPremiumoak – означава, че виното е ферментирало в нова дъбова бъчва, в която до момента не е наливано вино. Така виното поема повече ароматни и вкусови съставки от дъба.
Български вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (ГКНП)
Насажденията от лозя, предназначени за производство на вина КНП са строго определени, подлежат на периодичен контрол и на практика представляват най-доброто, което районът и сортът /сортовете/ грозде могат да дадат. Освен природните условия, влияние върху облика на виното оказват и местните традиции в технологията на винопроизводство. Това е най-високата категория вина у нас. Старото наименование беше контролирано наименование за произход КНП, което съответстваше на френското Appélationd’OrigineControlé (AOC). В България тези вина са около 30.
