> КАРТА НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ - ново издание

КАРТА НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ на 5 ЕЗИКА - ново издание

ПРЕДЛАГА СЕ В СГЪНАТ ВАРИАНТ И КАТО ПОСТЕР - СЪС И БЕЗ ОКАЧВАНЕ

\\\


Република България се намира в югоизточната част на Европа. Разположена и в източната половина на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния, на запад със Сърбия и Черна гора, на югозапад с Македония, на изток с Черно море.

Територията й е: 111 000 кв.км.

Низините заемат 31 %, равнините и хълмистите терени 41 %, планините 28 % о територията на страната.

Климатът е умерено континентален с четири годишни сезона и средно годишна температура 10,5 С, през януари средната температура е 0 С, а през лятото 30 С.

Отглеждането на лозата като културно растение започва преди 5000 – 6000 години в земите около Каспийско и Черно море, Средна Азия, Сирия и Месопотамия.

Най-старото европейско лозарство се е зародило на Балканския полуостров ( IVIIIв.пр.н.е). Оттогава в продължение на векове гроздето и виното са били непрекъснато спътници на хората, обитавали тези земи, а лозарството се превръща в техен поминък. За лозарските традиции на траките свидетелстват многобройни паметници от различни краища на България - Казанлъшката гробница, Панагюрското златно съкровище, монети и барелефи с изображения на грозде и лика на бог Дионисий, съдове за пиене на вино – ритони и кратери, изработени от злато и сребро.

По време на римското владичество на Балканския полуостров, местното население възприема празненствата, посветени на бога на виното Бакхус. Вероятно от това време е останала традицията за честването Деня на лозаря – 14 февруари. По-късно, с възприемането на християнството, патронът на лозарите Трифон Зарезан е провъзгласен за светия. След създаването на Българската държава (681 г.) лозарството, а заедно с него и консумацията на вино се разпространяват до такава степен, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняване на лозята. Въпреки това лозарството продължило да се развива.

За качеството на българското вино свидетелстват различни летописи, апокрифи и известия на чужденци, минали през нашите земи. Рицарите от IV- я Кръстоносен поход (1204 – 1205) били очаровани от Станимашкото вино (Станимахос–днешния Асеновград), произведено от стария сорт грозде- мавруд.

След падането на България под Османско иго (1396 г.) лозарството продължава да съществува. Турците били любители на хубавите десертни грозда и на тях се дължи пренасянето на множество десертни сортове лози, които носят турски имена: Афузали, Казънпармак, Антишага, Алзейнел, и др.

След Освобождението (1878 г.) площта на лозята бързо нараства и през 1897 г. е към 110 500 хектара. Тогава старото лозарство достига своя разцвет. Започва изграждането на изби и производството на вина по класическата френска технология. Създадени са и първите кооперации. В края на XIXвек в България е пренесен най-опасния вредител на лозата – филоксерата, която унищожава голяма част от лозовите насаждения. По покана на българското правителство, френският учен по лозарство проф. Виала, дава първите указания за решаване на проблема чрез засаждане на присадени лози. Възобновяването на лозята започва с усилени темпове и след Втората световна война площта на лозята достига до 150 000 хектара.

През 50-те години на XXвек се извършва колективицазия на лозята и се установява държавен монопол върху производството и износа на вина чрез организациите “Винпром” и “Винимпекс”. Интензивното развитие на лозарството и винарството през 60-те и и 70-те години води до увеличаване на площта на лозята над 200 000 хектара, както и увеличаване на средния добив и нарастване износа на вино за страните от Източна и Западна Европа.

Тежък период настъпва през 1984 г., когато в СССР М. Горбачов решава да ограничи консумацията на алкохол. Това се отразява и на България, където от 300 млн. бутилки износът намалява на 180 млн., а следващата година на 100 млн. Предприема се кампания по изкореняване на лозя. След смяната на режима през 1989 г., лозаро – винарската индустрия се либерализира и се осъществява приватизация на винарските предприятия и изби. Това довежда до нови инвестиции и подобряване на технологията на винопроизводството, чиито капацитетни възможности достигат 5 млн. хектолитра годишно. Над 70 % от годишното производство е предназначено за износ в повече от 30 страни.

Характерно за българското вино е доброто съотношение цена – качество. Основна част от лозовите насаждения, около 80% са заети с винени сортове. Тенденцията се състои в увеличаване дела на вина от високо качество, произвеждани от местни и чужди сортове грозде.  

В зависимост от почвено-климатичните условия, сортовата структура, изискванията за отглеждане на отделните сортове и направленията за тяхната преработка, България е разделена на 5 лозаро-винарски района: 

I.   Северен район – “Дунавска равнина”. Включва 49 микрорайона и

масива. Произвеждат се изключително червени вина от сортовете грозде: гъмза, каберне совиньон, мерло, памид. От белите – мискет, шардоне, совиньон блан, алиготе, ризлинг.

II. Източен район – “Черноморски район”. Включва общо 32 микрораона и масива по черноморското крайбрежие и Лудогорието. Тук се произвеждат най-добрите бели вина от сортовете шардоне, ризлинг, димят, юни блан, мускат отонел, траминер, алиготе. 

III. Подбалкански район - “Розова долина – разположен между Тракийската равнина и Стара планина, включващ 13 микрорайона и масива. Характерни сортове: мискет, ризлинг, ркацители и каберне совиньон. 

IV. Южен район – “Тракийската низина”.Включва общо 39 микрорайона в които са съсредоточени са около 60% от всички червени сортове грозде в страната: мерло, каберне совиньон, мавруд, памид, пино ноар. 

V. Югозападен район –“Долината на река Струма” включва общо 10 микрорайона. Характеризира се с изключително мек климат. Преобладаващи сортове грозде – широка мелнишка лоза, каберне совиньон и мерло..

 
Отглеждани винени сортове грозде в България

Типично български сортове бяло грозде:

- Димят;

- Червен мискет;

- Врачански мискет;

- Варненски мискет (димят + ризлинг);

- Сингурларски мискет (червен мискет + совиньон блан);

- Бисер (димят + совиньон блан);

- Гергана (димят + мускат отонел);

- Орфей (червен мискет + пино ноар);

Чуждестранни сортове бяло грозде:

            - Шардоне;
            - Юни блан;

- Совиньон блан

- Ракацители;

- Мускат отонел;

- Алиготе;

- Траминер;

- Ризлинг;

- Силванер;

- Фетяска алба.

Типично български сортове червено грозде:

            - Мавруд (подобен на френския сорт мурведр);

- Памид;

- Гъмза;

- Широка мелнишка лоза;

- Шефка;

- Рубин (небиоло + шира);

- Букет (мавруд + пино ноар);

- Тракийска слава (мавруд + памид);

- Евмолпия (мавруд + мерло).

Чуждестранни сортове червено грозде:

            - Мерло;
            - Каберне совиньон;
            - Пино ноар;
            - Гаме;
            - Сензо;

- Саперави;

- Зарчин. 

Какво значат обозначенията върху етикета на виното в България?

РезерваReserveпоказва че виното е отлежало поне една година в бъчва, преди да бъде пуснато на пазара.

Специална резерва Special Reserve – виното е отлежало около две и повече години в бъчва.

Премиум Premium – означава, че виното е произведено от един сорт грозде, отличава се с най-високо качество от цялата реколта и количеството му не е повече от 1/10 от цялата реколта.

Премиум резерваPremiumReserveозначава запазено количество вино, избрано от най-добрата партида на реколтата, произведено от един сорт грозде. Може да се реализира на пазара, след като се изчерпи партидата”премиум” от същата реколта.

Специална селекцияSpecialSelectionозначава, че виното е отлежало обикновено около три и повече години.

КолекционноCollectionопределено количество от партидата “специална резерва”, но не повече от ½ от нея.

БарикBaricозначава, че виното е ферментирало в дъбово буре с обем до 500 л.

Премиум оукPremiumoak означава, че виното е ферментирало в нова дъбова бъчва, в която до момента не е наливано вино. Така виното поема повече ароматни и вкусови съставки от дъба. 

 

Български вина с гарантирано и контролирано наименование за произход КНП) 

Насажденията от лозя, предназначени за производство на вина КНП са строго определени, подлежат на периодичен контрол и на практика представляват най-доброто, което районът и сортът /сортовете/ грозде могат да дадат. Освен природните условия, влияние върху облика на виното оказват и местните традиции в технологията на винопроизводство. Това е най-високата категория вина у нас. Старото наименование беше контролирано наименование за произход КНП, което съответстваше на френското AppélationdOrigineControlé (AOC). В България тези вина са около 30.

 
Гъмза от Павликени – Gamza ot Pavlikeni
Гъмза от Ново село – Gamza ot Novoselo
Гъмза от Сухиндол – Gamza ot Suhindol
Мавруд от Асеновград – Mavrud ot Assenovgrad
Мелнишко вино от Хърсово – Melnishkovino ot Harsovo
Вино от Брестник – Vino ot Brestnik
Старо червено от Оряховица – StaroTsherveno ot Orjiahovitza
Старо Пазарджишко – Staro Pazardjishko
Мерло от Стамболово – Merlot ot Stambolovo
Мерло от Сакар – Merlot ot Sakar
Каберне совиньон от Лозица - Cabernet Sauvignon ot Lozitza
Каберне совиньон от Свищов – Cabernet Sauvignon ot Svishtov
Каберне совиньон от долината на Янтра–Kabernet Sauvignon ot dolinata na Yantra
Розе от Южния браг – Rose ot Joujnia briag
Мискет от Розовата долина – Misket ot Rosovata dolina
Мискет от Сунгурларе – Misket ot Sungurlare
Траминер от Хан Крум – Traminer ot Khan Krum
Алиготе от Лясковец – Aligote ot Ljaskovetz
Бяло от Русенския бряг – Bialo ot Roussenskia briag
Шардоне от Нови пазар – Chardonnay ot Novipazar
Шардоне от Варна – Chardonnay ot Varna
Шардоне от Южния бряг – Chardonnay ot joujnia briag
Шардоне от Поморие – Chardonnay ot Pomorie
Шардоне от Преслав – Chardonnay ot Preslav